Великите аристократи

Аристократите представляват най-висшата привилегирована класа на обществото, състояща се от знатни и благородни семейства. Става въпрос за благородниците и потомците с „чиста“ кръв. Известното понятие „синя кръв“ се ражда в Англия през 1834 година и продължава да се използва и до днес, за да обозначи категорията на благородниците.

Исторически погледнато терминът аристокрация е свързан с имената на древногръцките философи Платон и Аристотел. Аристократичното общество е било с форма на управление, съставена от няколко души. Основната идея при него е била държавата да се управлява само от няколко избрани души, от най-добрите умове, които да я контролират. Добре известно е, че най-известните военни и генерали са произхождали от аристократичните среди.

За аристократичното общество знанието също винаги е било много важно и престижно. Още в древността гръцките аристократи са се отличавали със своето високо образование. През многото свободно време, с което са разполагали, те са четели и пишели, а освен това са знаели редица истории и са имали най-разнообразни познания.

Всички гръцки философи са били потомци на аристократични семейства и именно те създават интелектуалния елит на обществото. Въпреки че аристократичната култура е изпълнена с предразсъдъци, в същото време тя съдържа елементи с универсален характер, поради което привлича хората от различните поколения. Аристократичната култура е развита предимно в областта на литературата.

Аристократите се отличават и със своя корпоративен дух. Техният кръг е затворен и те взаимно се поддържат помежду си. Най-лошото и най-страшното за един аристократ е да се сроди с неблагородно семейство (нещо, което на практика е невъзможно). За да избегнат тази опасност аристократите са в постоянен контакт помежду си и техните синове и дъщери се женят само между членовете в общността. По този начин рано или късно, всички членове на общността се оказват роднини.

Съществуването на аристокрацията е начин за събиране, съхраняване и предаване на културни ценности. В традиционния смисъл на думата тя е свързана с правилото за „върховенството на най-добрите" и произлиза от гръцки. Както е било през Средновековието, аристократите могат да са във властта или не, но те ярко се открояват като елитен кръг. Но е възможно и да не се отличават, всичко зависи от епохата и от обстоятелствата.

Най-важната особеност на аристокрацията е възможността да "види". Сред общата маса на произведения на изкуството, модни тенденции, обичаи и нрави, най-добрите призведения с право се наричат културни съкровища и могат да служат на бъдещите поколения.

Ако човек е роден в семейство на аристократи, той задължително и винаги получава определена степен на пълнота на възпитанието, дори ако не му принадлежи по природа, т.е. дори да не му е „вродено“. Вниманието му се фокусира върху ценни произведения на изкуството, той се научава на добри обноски, вежливост, любезност, внимание към хората, самоконтрол и сдържаност при проява на емоциите, и т.н.

В общи линии портретът на един аристократ може да се предстаи по следния начин: поведението на аристократа в обществото и у дома е не се различава и дори да се е отегчил да спазва етикета, дори и да е уморен, разочарован, ядосан и т.н., аристократът не може да си позволи да излезе извън установените ранки на поведеие. Той е коректен и учтив, както на работното място, така и у дома. Аристократът не се освобождава от натрупания стрес дори и у дома и не прехвърлясвоето раздразнение и умора, върху другите, като се опитва да разреши трудностите и проблемите сам. Той държи определени хора на разстояние и не позволява не позволява към него да бъде проявяна грубост, фамилиарност и дързост.

Аристократът може да споделя с определени близки хора, своята радост, любов, топлина, но дори и на тях не позволява да го натоватват със свои проблеми, които според него всеки трябва да решава сам. Той е стриктен и взискателен както към себе си, така и към всички останали - близки и далечни. Между другото, това качество е абсолютно необходимо, ако някой иска да бъде добър учител за своите ученици, деца или възпитаници в духовен план.

Външният вид на аристократа се отличава със своята акуратност и при него не съществуват излезли от панталоните смачкана ризи, разрошени коси и т.н. По природа тези хора са спретнати и организиани във всеки аспект. Можете да видите аристократките да пазаруват, или просто да разглеждат стоките по магазините, без да купуват, но това не е, защото нямат пари. Ако не купуват в момента, означава, че оценяват естетическите качества на изделията, тъй като умеят да видят културните ценности, дори сред материалните вещи. Когато става въпрос за принадлежаща на семейство наследствена вещ, аристократите се отнасят към нея много внимателно и сериозно, като инвестират в опазването й. При възпитанието на децата им е важно културата да се абсорбира – четат се интересни книги и поезия, посещават се изложби и постановки, усвояват се добрите обноски, вежливост, и т.н.

Но аристократите нямат само положителни черти. Така например, ако нещо е установено, промяната се оказва много трудна за тях. За аристократите са характерни стриктни ограничения на поведението и на приетия етикет, ценностите са неизменни и затова промяната е много трудна за тях. Аристократите често се отнасят със силно презрение към онези, които не принадлежат към техния кръг. Страдат от прекалена гордост и според самите тях не могат да се смесват с други хора.

Ако обобщим, положителните и отрицателните черти на аристократите са следните:

Предимства:
1. Чувство за културните ценности.
2. Способност за съхранение и предаване на културните ценности от поколение на поколение
3. Взискателност към себе си и към другите, както и висока самодисциплина.

Недостатъци:
1. Установеност към приетите норми на поведение.
2. Гордост, елитарност, а понякога и презрение.